Ще се опитаме чрез тази статия да облечем в думи презентациите, които правим на тема “Защо снимаме с Фуджи?”. По принцип една такава жива презентация продължава около 2-3 часа, така че статията ще бъде по-дълга за да можем да обхванем всичко по-важно. Може да се консумира и с кафе 🙂
Това няма да е текст изпълнен с технически характеристики, няма да е и текст изпълнен с цифри и сравнения. Това не е рекламна или комерсиална статия. Това ще бъде откровен текст, който описва връзката между фотограф и средството, което той използва за да осъществи целите и мечтите си.
Сега е много модерно да се казва – “няма значение с каква камера е направена снимката”, а същевременно всеки втори разговор между повечето фотографи е на тема техника. Тоест най-честият въпрос все още е с какво е направена тази снимка, с кой обeктив и на какви настройки. Надяваме се да доживеем и деня, в който най-честият въпрос, който си задават хората ще бъде – “Какво искаш да кажеш с тази снимка?”, но засега нека продължим в обичайната насока. Интернет ежесекундно се пълни с тестови и безмислени кадри, които имат за цел да рекламират даден фотоапарат или настройка. Интересен пример е новата средноформатна камера на Фуджи GFX 50S струваща около 8000 долара. Безспорно страхотна камера с много големи възможности, но…виртуалното пространство постоянно бълва посредствени кадри направени с тази камера, в които няма никаква художествена стойност. В един момент човек си казва – “абе то май не си струва”. Количеството измества качеството. Безспорно живеем в технократски времена, машините са издигнати в култ.
Тази статия е за Фуджи. Да, това е машина и реално без човек ще бъде просто една безполезна вещ. Ние открихме във Фуджи инструмента, който ни допълва, инструмента, който ни облекчава. Посредник между въображението и реалността. Това е средството, с което да изразяваме мислите и вълненията си. Обаче това, че при нас Фуджи работи и ни носи удоволствие не означава, че при всеки друг ще бъде така. Човек сам трябва да намери за себе си най-подходящия за него инструмент. Естествено, като всяка машина и тази машина си има и недостатъци и предимства. Връзката машина – човек е както всяка връзка – изпълнена с компромиси. Ако няма компромиси няма да има и резултати. Естествено това е индивидуален, биографичен избор, характерен за всеки човек – както се казва – Дяволът е в детайла”. Защо избрахме Фуджи? Надяваме се статията да ви хареса.
Какво трябва да имаш или да нямаш за да направиш тази снимка?
Какво ви навява, когато гледате тази снимка? Ние можем да кажем за себе си. Чувство за неприсъствие, чувство за дискретност, ненатрапчивост. Деца в естествената си среда. Автор е един от любимите ни фотографи Алекс Уеб. Направена е през 2000 година в Хавана, Куба и е озаглавена “Деца, играещи на площадка”. Какво трябва да имаш или да нямаш за да направиш тази снимка? За нас отговора е един – “Да нямаш камера”. Да, тази снимка е направена с фотоапарат и без фотоапарат няма как да се направи (най-вероятно Лайка). Но колкото и добри и перфектни камери да се произвеждат сега и в бъдеще, камерата винаги ще бъде малка или голяма пречка заради техническите си характеристики и заради това, че е видима и човек я забелязва. Пречка между артиста и това, което иска да покаже. Като, че ли на тази снимка фотографът е нямал камера – толкова е близо до действието, децата са така естествени. Ето това е за нас Фуджи – техника, която ни ограничава в малка, незначителна степен, техника, която не ни пречи. Такива снимки като по-горната за нас са ценни и точно заради това Фуджи е техниката, която ние сме избрали, като ограничител. Снимки на откраднати, емоционални моменти, честни снимки, говорещи за истинския живот, такъв какъвто е…ето това за нас е безценно. Каква камера е необходима за да се направи такава снимка – бърза, компактна, дискретна, невидима. Камера, продължение на собствената ти ръка, камера, с която си в мир. По тази причина ние гледаме на техниката като на ограничител в малка или голяма степен. Важното е този ограничител да те ограничава в малка степен.
Фуджи X100, уличната фотография или просто един подарък.
-Подаръкът през 2014.
Всичко започна през 2014 година с едно интересно увлечение на Руди. Увлечението по Фуджи X100 – първият безогледален Фуджи апарат от X – серията, излязъл през 2010 година. Една романтична любов, граничеща с мания. Това беше апарат, много различен от всичко предлагано до тогава – стилен външен вид, носталгия по отминали времена, високо качество в толкова малка обвивка. И в средата на тази авантюра Боби реши да направи подарък на Руди, в един от най-щастливите за него дни. Това беше началото на едно дълго и красиво пътуване.
-Уличната фотография
Когато снимаш с Фуджи X100 всичко ти крещи – “снимай на улицата”. Като, че ли този апарат е създаден с една единствена цела, а именно уличната фотография. Компактен, с фиксиран несменяем обектив на 23мм (35 мм на ФФ), красив, тих, с голям сензор в малка обвивка. Все едно носиш бижу…може да се разхождаш по улиците, да не снимаш с часове, но той да е на врата ти просто ей така за удоволствие.
-“Живот с хората” и “Живот след хората”.
Това увлечение се превърна и в истински лични проекти, проекти, които създадоха в нас страстта към изкуството фотография. До тогава снимахме с Никон. Начинът ни на снимане, снимките, които създавахме са много различни от този период. Фуджи Х100 беше крайъгълният камък в нашето развитие. Руди започна два нови лични фотографски проекта – “Живот с хората” и “Живот след хората” изцяло заснети с Фуджи Х100. Проектите бяха силно повлияни от класическата улична фотография, от Алекс Уеб, от Уилям Егълстън. В полезрението ни попадна и Кевин Мълинс – документалния сватбен фотограф посланник на Фуджи по света. В тези дни в нас се появи ново виждане, ново усещане към фотографията, като че ли възприятията ни се отвориха, като че ли станахме по-освободени в това, което правим. Думите на Уилям Блейк кънтяха в нашите уши – “Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е – безкрайно”. Изведнъж в нас се зароди идеята дали не можем да използваме изцяло Фуджи и в нашата професионална работа. Дали не можем да превърнем професионалната си работа в личен проект и обратното. Една такава сплав би била страхотна за нас.
Първата поява на Фуджи на наша сватба. Fuji X Wedding style.
-Май 2015, Рали и Яро и X100
Първият път, в който се престрашихме и използвахме професионално фотоапарат на Фуджи беше на сватба през месец май 2015 година. Сватбата на Рали и Яро в Лайтхаус. Няма да забравим как реагира един от гостите, когато видя Руди с X100 на врата – “Това Лайка ли е?”. Това може би е бил повратния момент, в който окончателно решихме да сменим цялата си Никонска техника с Фуджи. Все още снимахме комбинирано – Никоните и Фуджи Х100. В крайния подбор от снимки от тази сватба попаднаха много кадри направени с Фуджито. В последващите летни месеци осъществихме тази промяна и този преход към новата система. Разпродадохме Никонските тела и обективи и закупихме тези на Фуджи.
-Сватбата в Родопите или изцяло и само с Фуджи.
Септември, 2015 година, сватбата на Кати и Асен. Едно от най-красивите места в България – Родопа планина. Първата сватба в България заснета изцяло и само с Фуджи от двама пълноправни фотографа. Беше голяма и дълга сватба – голям брой гости и 16 часа продължителност. Имахме притеснения първите 15 минути, може би за това как ще реагират гостите на размерите на апаратите и обективите. Никой не ни пита с какво снимаме, защо снимаме така или защо не снимаме така. Сякаш бяхме невидими – беше истинско удоволствие. Нямахме никакви проблеми – нито с фокус, нито с батерии, нито с каквото и да е било. Нямаше нищо странно в цялата работа – просто бяхме намерили най-подходящия за нас инструмент, с който да покажем нашата реалност. Впоследствие и резултатът, който видяхме на компютъра ни очарова – вече бяхме на 100% сигурни, че сме направили правилния за нас избор.
-Fuji X Wedding photography style.
Вече снимахме изцяло и само с Фуджи. За нас не съществуваше никакъв друг стил сватбена фотография освен документалния. Точно тази фотография стои в гените на Фуджи Х-серията. С тази цел и е измислена тази система – дискретност, уловени кадри, честност, обективност. С избора си на Фуджи бяхме избрали и стила, в който ще се развиваме за напред – документалната фотография. По света има много Фуджи Х фотографи и повечето от тях снимат сватби в един и същи стил – документалния. Така беше определено и нашето бъдеще. Фуджи бяха създали мода, бяха създали култура, която щеше да определи бъдещето на непринудената сватбена фотография. В момента по света има много изтънчени сватбени Фуджи Х фотографи – Кевин Мълинс, Факундо Сантана, Мат Тайлър, Йорк Плейс и много други, определящи модата в сватбената документална фотография като цяло.
След кратката ретроспекция, която направихме е време да поговорим и за телата на Фуджи.
Фотоапарат, аксесоар или и двете?
Искаме ясно да подчертаем, че не искаме да превръщаме статията ни в безкрайно изброяване на технически характеристики и сухи цифри преписани в интернет. В крайна сметка всеки може да го направи. Идеята е да напишем какво ние виждаме като предимствa в телата на Фуджи.
Първо човек вижда обвивката. Ретро вид! Препратка към аналоговата фотография. Това крещят апаратите на Фуджи. Носталгия по отминали времена. Изнесени ръчни бутони, приятна на допир гума, компактни, изцяло метални без компромис в качеството, оптичен визьор. Бижу, наречено фотоапарат. Удоволствие ни е само да си обикаляме с тях на вратовете без даже и да снимаме. Не е от този тип апарати, които снимаш с тях две три седмици и после ги зарязваш на рафта във вас. Както се казва – “Най-добрия апарат е този, който е с теб.” Иска ти се да снимаш и да снимаш, докато не достигнеш една точка на кипене и после да преминеш към следващата…определено вдъхновявят. Уау, това Лайка ли е? Определено много пасва на сакото и роклята. Всичко крещи – “Направи нещо различно”.
Но ретро външния вид залъгва – отвътре се крият най-съвременните технологии и тенденции.
Основните за нас предимства, които мога да се изтъкнат за апаратите на Фуджи са:
-Качество на снимката – това е едно от най-големите предимства на Фуджи телата. Качеството на снимката е безспорно. Филмово усещане, приятен шум, чаровни пастелни цветове, рязкост, използваеми файлове при високо исо, голям динамичен обхват, бял баланс, РОУ файлове изпълнени с информация. Естествено тук нещата са и субективни, за това говорим и от първо лице.
-Ергономичност – апарати измислени от фотографи за фотографи. Цялата система е направена с една цел – снимки и правене на снимки. Ляга перфектно в ръката, всеки бутон или скрол е там, където трябва да бъде. Гумената повърхност е мека и приятна на допир. Обобщено – апарати създадени за дълга и продължителна работа, изпълнена с удоволствие, лекота, дискретност и креативност.
-Безшумна работа – дискретност в най-висша степен. Електронен безшумен затвор. Механичен затвор – изключително тих. Възможност за комбинирана работа и на двата. Фуджи много държат на тези параметри, защото както казахме документалната фотография е в гените на телата, а за този вид фотография е необходима перфектна дискретност. Възможност за пълно изключване на звуци. На практика апарата може да стане напълно безшумен.
-Снимане през екрана, въртящ се екран – една много полезна възможност. Понякога снимаме и директно през екрана. Да, това е напълно използваема функция при Фуджи за разлика от много други апарати. Работи бързо и акуратно. Предимството да снимаш през въртящ екран е голямо – разнообразни ъгли, допълнителна дискретност, като цяло нов раздел във фотографията, който вкарва разнообразие и различен поглед. Екрана е с висока резолюция и е използваем даже и при директна слънчева светлина.
-Тегло и размер – Компактни, толкова са компактни, че ние ходим общо с пет на сватба и пак не ги усещаме. Леки като перца, което доставя истинско удоволствие от работата. Липсата на огледало и размера на сензора правят, както телата така и обективите малки и компактни. Най-доброто съотношение размер – качество.
-Електронен визьор – визьорите на Фуджи се подобриха осезаемо в последните години. Вече са с много висока резолюция, бързо опресняване, ясни, големи и светли. На практика все едно гледаш през собствените си очи, само че с всички предимства на електрониката. Пълната информация, която ти е необходима, заедно с preview mode на кадъра.
-Preview mode – Едно от големите предимства на Фуджи и безогледалните апарати. Виждаш снимката още преди да си я направил. Виждаш я и във визьора и в екрана. Всяка промяна в настройка показва в екрана/визьора как ще се промени и самата снимка още преди да си натиснал бутона за снимане. Това е изключително – революция във фотографията. Увеличава акуратността на експозицията, бързината на работа и като цяло удоволствието от снимането.
-Изнесени бутони – Това е сериозна препратка към аналоговата фотография. Всяка една по-важна настройка е изнесена на бутон или скрол някъде по тялото. Това осезаемо увеличава бързината и удобството на работа. С един поглед надолу към горната част на апарата виждаш всички по-важни настройки, даже и когато апарата е изключен. Естествено настройките могат да се променят и по стандартните начини, но вече е въпрос на предпочитания. Може да се работи и комбинирано. Чудесна възможност за избор. Като цяло е помислено сериозно за това апарата да бъде минимална пречка. Всеки един бутон може да променя своята функция според желанията на фотографа. На практика тялото може да бъде настроено изцяло според вижданията на снимащия.
-Сензора – Един от уникалните за Фуджи параметри. X-trans сензор, различен от стандартните байер сензори в повечето тела. Чрез него Фуджи залагат този film look на кадрите, елиминират донякъде моарето, създават един приятен шум в кадрите. Сензора е сърцето на всеки Фуджи апарат.
-Електронен затвор – нещо характерно за безогледалните апарати и Фуджи апаратите. Електронният затвор е със скорост до 1/32000. Това позволява снимане на най-отворена бленда 1.2, 1.4 при ярка слънчева светлина без използването на филтър. Освен това електронният затвор е напълно безшумен, което от своя страна прави и фотоапарата напълно безшумен. Тук обаче трябва да внимаваме с rolling shutter проблема.
-Полуавтоматичните настройки – Ако погледнете всеки един апарат на Фуджи отгоре вдясно ще забележите един изнесен скрол – това е скрола за компенсиране на експозицията. Не случайно този скрол е на може би най-удобното място върху тялото. Много Фуджи фотографи снимат на полуавтоматични, а някои от тях и на автоматични настройки, като единствено компенсират с въпросния скрол. Това е начин на снимане, който облекчава максимално фотографа и той мисли единствено и само за креативната част от своята работа. Този начин на снимане е силно повлиян от уличната фотография.
-Оптичен визьор – Още един уникален параметър характерен само за Фуджи. Това е най-силната препратка към старата филмова аналогова фотография. Не всички тела на Фуджи имат оптичен визьор, но тези които го имат са с особен чар и поведение. Снимането през оптичен визьор определено не е за всеки, но отваря нови възможности и възприятия на фотографа. Този вид визьор е силно повлиян от уличната фотография и се използва от много улични фотографи и в наши дни най-вече за кадриране и по-добро преценяване на различните ситуации. Също така виждаш обекти още преди да са влезли в рамката ти.
-Брой фокусни точки – Новите тела на Фуджи са с 325 фокусни точки от край до край по цялата рамка на кадъра. Това позволява изключителна точност на фокуса. Позволява на фотографа и да разгърне креативните си виждания без да има ограничения и пречки. Това е голямо предимство на Фуджи и безогледалните апарати.
-Разнообразни фотоапарати – В гамата на Фуджи Х серията има фотоапарати за всякакъв вкус. Има тела с визьор острани, с визьор в средата, с фиксирани и нефиксирани екрани, има тела с фиксиран обектив, има тела с различна ергономия. Това разнообразие създава възможност на фотографа да създаде лична гама от апарати, които да обхващат всякакъв вид ситуации.
-Качество на изработката – При Фуджи няма компромис, когато става въпрос за използваните материали. Тук няма ниски и високи класове. Материалите са от най-високо ниво – метал, гума, бутони. Всичко е направено с ясната идея да издържа на сериозна натоварена работа и да издържа дълго във времето.
-Външен вид – О, да! Те са секси, много секси. Усещаш студенината на метала. Когато държиш в ръцете си апарата не ти се иска да го пускаш. Определено привличат внимание със своя ретро вид. Усещаш как погледите наоколо са вперени в машината. Въпроси от сорта – “Това Лайка ли е?” или “На филм ли снимаш?” стават съвсем нормални. Като прибавиш и няколко аксесоара работата става неспасяема – кожен страп, допълнителен бутон или кожен калъф. В един момент се усещаш как снимаш собствения си апарат постоянно. Всичко това несъмнено оказва влияние върху работата на фотографа – някак си е по-леко, по-приятно… готов си за подвизи.
Твърдите обективи.
-Философията на твърдия обектив.
Да снимаш с твърд обектив за нас е истинска фотография. Не можем да си представим, че някога ще снимаме с варио обектив. Опитахме се още в началото на авантюрата ни с Фуджи и то с един от най-добрите варио обективи на Фуджи, но след седмица използване го продадохме. Не успяхме да свикнем, не искахме да го приемем. Предимствата да снимаш с твърд обектив са това, че само докато насочиш обектива вече знаеш как ще изглежда кадъра – до такава степен си свикнал с фокусното разстояние. Освен това, като снимаш с твърд обектив използваш краката си за зум, имаш пълен контрол над нещата…естествено движиш се повече, но в крайна сметка ти изцяло си художника. Творческата свобода е по-голяма. Получават се естествен кроп и рамкиране. Естествено големи предимства са и, че твърдите обективи са доста по-резки, по-светлосилни и по-компактни от варио обективите. В класическата улична фотография например е закон използването само на твърд обектив. Твърдия обектив премахва бремето на избора и те изправя единствено пред сцената такава каквато е.
-Кои са нашите обективи.
Още от появата на Фуджи Х системата в нея има силно развита гама от твърди обективи. Метални, резки, бързи, с изкаран ринг за блендата. В системата има голямо разнообразие от твърди обективи на всякакви фокусни разстояние. Нашата колекция от обективи е главно от обективи, които са близки до фокусното разстояние на човешкото око – 16мм, 23мм, 35мм. Така постигаме максимален реализъм в кадрите си, носещ носталгия и спомен. Не използваме супер широки или теле обективи – максимума ни за теле е 56мм 1.2, който използваме рядко в работата си. Почти на 100% нашата работа се извършва от 23 и 35 мм. На сватба сме с пет тела и шест обектива. 16mm 1.4, 23mm 1.4, 35mm 1.4, 56mm 1.2 – 2 бр. и X100T.
-Предимствата на Фуджи Х обективите. Метални, доста от тях са водоустойчиви, имат изкаран ринг за смяна на блендата, резки и бързи. Приятен рисунък и контраст. Всеки обектив си има характерна картина и цвят. Изключително компактни – особенно твърдите обективи. Естествено не на последно място – пасват идеално, както естетически така и като ергономия към телата. Интересното при обективите на Фуджи е това, че при тях няма нисък или среден клас, няма пластмасови обективи, тоест няма компромис в материалите или в представянето. Всеки обектив си има таргет към когото е насочен.
Така, че в крайна сметка Фуджи Х обективите са една от основните причини да снимаме с Фуджи Х – серията.
АНТРАКТ
Статията е дългичка, за това тук е моментът за по още едно кафенце и продължаваме 🙂
Цветовете и Класик Хром
Едно от големите предимства на системата на Фуджи са цветовете. Японската компания има дълги години традиции в цветопредаването още от времето на аналоговата фотография. За да достигнем до съвремените тенденции при Фуджи и цветните профили, които се използват е нужно да се върнем малко назад във времето и да направим една малка ретроспекция. Когато говорим за цветна аналогова фотография тук е момента да поговорим за Уилям Егълстън.
-Уилям Егълстън.
Американски фотограф, Егълстън е наричан от мнозина пионера в цветната фотография. Известен е с това, че е започнал да снима на цветен филм, когато това се е смятало за пошло. Снимал е в цветно, когато на мода е била единствено черно-бялата фотография. Цветната фотография се е смятала за нещо ново, непознато, несигурно и неестетическо. Въпреки упреците и критиките към него той е вярвал в това, което прави и днес ние дължим основно на него знанията си за снимането в цвят, знаем основните правила и норми. Интересното за неговия стил е това, че е смятан за най-справедлия фотограф в историята. За него залезът и кошче за боклук са две равнопоставени сцени. Снимал е само в златния час, в най-качествената светлина. Убедени сме, че ще Ви бъде интересно да разгледате негови снимки, защото така ще усетите цветовете, които повечето съвременни Фуджи Х фотографи се опитват да постигнат. В голяма част от работата си е използвал може би най-известния цветен филм – Кодахром.
-Кодахром.
Спрян от производство през 2009 година, това е един от най-известните цветни филми във фотографията. Живи и реални цветове, контраст, пастелен рисунък… истинска филмова фотография. Споменаваме този филм, защото съвременния цветен профил използван в камерите на Фуджи Класик Хром е силно повлиян от него.
-Класик Хром.
Цветен профил използван в камерите на Фуджи Х системата в наши дни. Една от основните причини за популярността на Фуджи, една от основните причини много хора по света да се прехласват по снимките с Фуджи. Глътка свеж въздух в дигиталната фотография. Доста хора се опитват да имитират този профил при обработката, но това си остава мисия невъзможна. Пастелни цветове, приятен контраст, реални цветове на кожата, филмово усещане. Влюбени сме в Класик Хром и това е една от основните причини да снимаме с Фуджи.
Кайзен改善
-Какво е Кайзен?
Кайзен е японска дума, която буквално означава подобрение. В бизнес контекст израза означава устойчиво подобрение или подобрение за по-добро. Този вид икономически термин е дълбоко внедрен в гените на много японски индистриални компании, като се започне от Тойота и се стигне до по-малки такива. Изключение не прави и Фуджи. През дългите години съществуване компанията се е доказала като компания, която се грижи както за своите продукти така и за своите клиенти. Кайзен има няколко основни принципа – идеята е оптимизация на производството с цел опазване на околната среда, с цел избягване на свръхпроизводство, с цел избягване на излишък. Фуджи постигат това с непрестанни софтуерни ъпдейти (подобрения) на текущите си както фотоапарати така и обективи. Всеки модел апарат или обектив е получил впоследствие безплатно подобрение, което буквално е направило продукта като нов, въпреки че от чисто бизнес гледна точка компанията претърпява загуби заради това свое поведение. Вместо да пуска на всеки 3 месеца нов продукт със съмнителни подобрения и да трупа печалби, компанията подобрява вече съществуващите си продукти в полза на своите съществуващи клиенти.
-Легендарния ъпдейт 4.0 за Х100.
Като говорим за софтуерни подобрения на вече съществуващ продукт един от най-известните ъпдейти е този на Х100, а именно ъпдейт 4.0. Преди това подобрение апарата най-вече защото е бил иновация в своя клас е имал сравнително бавен и неточен фокус. След безплатното подобрения, което пускат Фуджи доста след пускането на апарата, той става буквално нов – с бърз и точен фокус. Като феникс възкръсва от прашните рафтове… ние все още пазим нашия Х100 да ни напомня от къде започна всичко.
Фуджи продължават и до ден днешен да правят безплатни ъпдейти и на най-новите си модели. Страхотни и качествени ъпдейти са получили и Про 2 и ХТ2 и Х100Т. Подобрения, които не са просто козметични, а променят поведението и функциите на апарата към по-добро.
Кайзен е принцип, който отличава сериозно японските компании и специално Фуджи.
Фуджи Х фотографите.
-Какво е Фуджи Х фотограф?
През 2012 година от Фуджи започнаха да изграждат мрежа и организация от фотографи. Фотографи, обединени от това, че снимат с Фуджи. В наши дни вече Фуджи Х фотографите са много на брой от почти всички точки на света.
Интересното обаче е, че това не е само сбор от фотографи. Това са фотографи, посланници на марката които имат сериозни привилегии. Някои от тези фотографи получават даден модел апарат или обектив още преди да е пуснат в продажби. Имат право да използват техниката за определен период, след което я връщат. В резултат на използването те дават препоръки на компанията, които самата компания взема впредвид. Съответно се получава продукт, който в някаква степен е направен от фотографи за фотографи, продукт максимално изчистен и шлифован, готов за истинска работа.
Фуджи Х фотографите са разпознаваеми – характерни цветове, характерен стил. Снимките са по-близко до живота, повечето използват единствено естествена светлина и снимат в документален стил.
Хубаво е да се знае, че всичко е напълно безплатно, Фуджи не плащат хонорари за тази работа. Фотографите имат правото да ползват и друга марки фотографска техника. Наистина един честен начин за маркетинг на продукт.
Броят на Фуджи Х фотографите се увеличава, работата с Фуджи става все по-лека, по-приятна. Техниката е специализирана за фотография, въпреки, че има и видео режим, малко хора я използват за видеография. Голяма част от правилното развитие на Фуджи се дължи именно на Фуджи Х фотографите. Те са активни – пишат ревюта, правят статии, дават препоръки…като цяло нещата са доста открити и ясни. Добре е да се знае, че много малка част от фотографите, които снимат с Фуджи са официални Фуджи Х фотографи.
Какво промени, променя и ще промени в нас снимането с Фуджи Х-серията.
-Документалната фотография. Снимането с Фуджи изчисти в нас мислите и вижданията ни за фотографията. Поехме пътя на документалната фотография. Това е фотографията, в която искаме да се развиваме, това е стилът, който да искаме да прилагаме в нашата работа.
-“Ако снимката ти не е достатъчно добра, значи не си достатъчно близко”. Любима максима, казана от Робърт Капа. Обичаме да сме в центъра на събитията. Да снимаме от първо лице, когато гледаш кадъра да усещаш, че си там. Твърдите нормални обективи много спомагат за това усещане. Избягваме снимки тип воайорство, за това и рядко използваме теле обективи. Мястото, от което снимаш е най-важното условие. Стил силно повлиян от уличната фотография, където близостта до обекта на снимане е изключително важна.
-“Няма нито една снимка в света, която да е добра заради камерата, с която е направена”. Колкото по-малка пречка е техниката, толкова е по-добра тя… но винаги ще бъде пречка… една вечна борба между човека и машината…
-“Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е – безкрайно.” У. Блейк. Любим израз на Джим Морисън. Причината Дорс да се казват Дорс. Когато човек е изпаднал в творчека дупка помага, много помага.
-Събитие… даже и личните проекти са събитие. Интересна нагласа. Обикновенно под събитие се разбира важен, значим момент. За нас и специално във фотографията, която се опитваме да правим се опитваме да превърнем всяко снимане в събитие. Така влизаш в сесията по един различен начин, опитваш се да превърнеш всеки жест, движение, мимика в документални такива. Въпрос на личен избор, това си е нашия избор и нашия начин, по който нещата работят.
-Уличната фотография срещу остротата, мегапикселите, бокето и зумването на 100%. В уличната фотография неща като пиксели и острота нямат място и значение заради самото естество на фотографията. От както снимаме с Фуджи спряхме да зумваме снимки на 100% на екрана и да търсим някакви технически недостатъци. Остротата и пикселите вече нямат голямо значение, важна е емоцията и посланието. Техническите характеристики бяха изместени от човешките такива. Бокето, така модерно в наши дни е изместено на заден план – и заради по-малкото използване на теле обективи, и заради този street view на кадрите, който се опитваме да постигнем. Не желаем да използваме бокето като спасителен пояс срещу творческо удавяне.
-Минимално кропване. Друго осново правило в уличната фотография е минималното кропване. Стараем се още по време на самото снимане да правим рационален и завършен естествен кроп. Имаме нещо като негласно споразумение рядко да кропваме снимките си по време на обработката. Така човек се самодисциплинира предварително, изгражда кадъра си натурално, запазва внушението на сцената още в снимачния процес. Нормално, след като знаеш, че почти няма да кропваш на компютъра, определено внимаваш, докато снимаш. 🙂
-Обработката на снимките. Променихме сериозно обработката си откакто снимаме с Фуджи. Най-важното обаче е, че я стандартизирахме и запазихме. Сега обработката ни е унифицирана и винаги е една и съща. Хубавото е, че нямаме намерение да я променяме. Харесва ни. Класих хром ни беше в голяма полза. Търсим филмов, аналогов изглед, пастелни цветове, добавяме шум. Ако правим някакъв ретуш, то той е минимален и само, когато е необходим.
-Доверието в апарата и полуавтоматичните режими. Неоспорим факт, е че откакто снимаме с Фуджи доверието ни в техниката се повиши осезаемо. Предполагаме, че това се дължи и на факта, че трупаме опит, но Фуджи е система, която облекчава фотографската работа. По-горе писахме за полуавтоматичните и автоматични настройки и този начин на снимане. Определено е интересно, внимането ти е изцяло насочено към композиция, креативност, светлина. Настройките са на заден план и не ти мътят главата с постоянни избори, които трябва да правиш. Кевин Мълинс например снима на изцяло автоматични настройки, като единствено борави с въпросния изнесен бутон за компенсиране на експозицията… магия. 🙂 Апарата се справя блестящо.
-Трудните снимки Кои са трудните снимки? Тези, които като ги погледнеш и си казваш – “Леле колко трудно му е било на фотографа, как се е наврял там, как е отишъл до там, как е композирал от там, как е успял да се приближи толкова много, какъв късмет е имал.” Такива снимки искаме да правим. Многопластовите например са любим наш жанр. В първи, втори и трети план има действие, нещо се случва. Има връзка между пластовете. Други такива снимки са емоционалните снимки отблизо, да хванеш неподправената емоция от първо лице без да компрометираш. Определено след като започна нашето увлечение към Фуджи и съответно документалната фотография започнахме да се развиваме и в тази посока. Компактността, бързината и правилните настройки на апаратите ни са в помощ.
-F8 и ръчен фокус Един интересен начин на снимане, който започнахме да практикуваме откакто снимаме с Фуджи. Използваме го например по време на бурни танци. Даваме на ръчен фокус, позиционираме фокусната равнина на около 1 метър от апарата и слагаме блендата на F8, намаляваме скоростта осезаемо. Снимаме през екрана на апарата. Така ни отпадат един куп грижи и проблеми и се концентрираме в това да хванем интересни и необичайни емоции и композиции. Това е един интересен метод, който вкарва доза разнообразие.
-Без светкавица. Светкавици не използваме. Разчитаме единствено на естествената светлина без значение колко и каква е. Така запазваме момента такъв какъвто е. Винаги има светлина, важното е да си на правилната позиция и в правилния момент.
-Важността на локацията. Локацията за нас се превърна заедно с обекта на снимане и светлината в третия важен фактор. Обичаме да се качваме на колата и да обикаляме търсейки естествени природни декори. Харесват ни дивите места, в които има някаква дребна следа от човек. Това е страхотна комбинация, която превръща локацията в истински филмов декор.
-Честна фотография. Това е израза, който се превърна в наше мото, в наш девиз. Тези две думи описват най-бързо и най-точно причината поради, която снимаме и целта, която искаме да постигнем. Ето две страници на сайта ни, в които описваме какво точно имаме впредвид под израза “честна фотография”: тук и тук.
-Нови приятели, презентации. Откакто снимаме с Фуджи се запознахме с много нови приятели. Често се свързват с нас за съвети, препоръки, насоки или просто да си поговорим относно покупка на Фуджи апарат или обектив или за някоя настройка. За нас винаги е удоволствие и на драго сърце сме готови да откликнем – темата Фуджи е истинско удоволствие. Покрай снимането с Фуджи също така бяхме поканени и на две презентации – “Сватбена фотография с безогледален апарат” на Фотоскул Варна и “Честна Фотография” в седмицата на Фуджи във Фотопавилион София, за което благодарим… за нас беше истинско удоволствие. Презентациите минаха като на сън… един много приятен спомен. Като цяло това, че избрахме Фуджи за наш инструмент ни донесе много приятни и запомнящи се спомени. Надяваме се и в бъдеще това да продължи.
-Fuji X Wedding Bulgaria. Създадохме фейсбук група Fuji X Wedding Bulgaria. Целта на групата е обмен на информация, препоръки, съвети между хората в България снимащи сватби с Фуджи Х серията. В групата се качват снимки от български сватби, споделят се неща на едни от най-добрите световни Фуджи Х фотографи. Общо взето още един начин за вдъхновение, още едно място за полезна информация за хората снимащи сватби.
-Фотографите, които ни вдъхновяват. Както беше казал Уди Алън – много е важно човек да пази хигиена, когато се инспирира. Откакто снимаме с Фуджи коренно променихме каналите, от които се вдъхновяваме. Общността на Фуджи Х фотографите е силно развита и е място, от което можеш да черпиш безкрай идеи. Факундо Сантана, Мат Тайлър, Йорк Плейс, Кевин Мълинс, Гавин Джеймс и още много други… все документалисти снимащи с Фуджи. Радваме се, че сме част от тази общност, която всеки ден ни вдъхновява и ни подтиква да продължаваме напред.
-No G.A.S. (gear acquisition syndrome) Болестта на съвремието. Зависимост към желанието да се купува и притежава най-новата техника. Ние смело можем да кажем, че се излекувахме. Фактите го потвърждават. Спряхме с амбицията да притежаваме всичко най-ново. Това с, което снимаме в момента ни е напълно достатъчно. Заради Кайзен, заради добре премислените ходове на Фуджи, заради Фуджи Х фотографите и техните препоръки. Определено апаратите и обективите на Фуджи са с много дълъг морален живот, устояващ на времето и промените.
Защо избрахме Фуджи?
В края на този текст изпълнен с хвалби на Фуджи Х системата за фотографи стигаме и до това, за което в крайна сметка пишем. Каква е причината да изберем Фуджи? Несъмнено всичко по-горе описано е сериозен довод и причина и определено е на съзнателно ниво, но не е това, което стои в ядрото на избора. Всеки избор, който правим в живота си е биографичен. Това е избор взет след много други избори преди него. Това е избор взет на подсъзнателно ниво повлиян от миналия ни опит и възприятия, от миналите ни чувства и разбирания. Точно заради това техниката на Фуджи за нас може да е идеалния инструмент, а за друг да не е, именно заради разликата в този минал опит и тези минали преживявания. Ние достигнахме до това решение заради един куп фундаментални фактори в нашия живот:
-Филмите на Бергман, Кубрик и Хичкок. Увлечение по старото класическо европейско кино. Бавните, продължителни и разработени сцени, авторските сценарии, независимостта на решенията.
-Филмите на Одри Хепбърн. Вечната мода, вечния стил и харизма… пълно отсъствие на помпозност, излишък и кич. Това е Одри, истинска икона.
-Боб Дилън и блусът на Дорс. Поезията на Боб Дилън облечена в мелодия. Бунтар, романтик, непрекъснато търсещ и непримирим. Дорс и техния фронтмен – може би най-харизматичната личност в рок музиката Джим Морисън… певец – поет…човек попаднал по погрешка на Земята.
-Носталгията по отминали времена. Често изпитваме носталгия по отминали времена, може би това е нормално човешко чувство…миналите епохи винаги изглеждат по-добри от дистанцията на времето…
-Емоционални потребители. Колкото и да твърдим ние хората, че при покупка действаме изцяло рационално, това не е вярно. Винаги има и голяма доза емоция. Това сме ние понякога – емоционални потребители, опитващи се да се асоциираме с това, което купуваме.
-Фактът, че вече няма слаби камери. Неоспорим факт. Живеем в технократски свят, в който машините са почти перфектни. Изключение не правят и фотоапаратите. Излизат и нови модели, но с все по-малко революционни функции. Човек трудно може да сгреши при избора си на апарат. По-важното е да не изневерява на собствените си възгледи, повлиян от чужди разбирания, защото рано или късно това си проличава.
В действията си човек на подсъзнателно ниво внедрява миналия си опит, миналите си разбирания и мирогледа си и ако успее да го направи до колкото е възможно независимо от заобикалящата го среда, то със сигурност избора ще е правилния за него. Това са фундаменталните причини да заложим на Фуджи. Всичко останало е цифри.
Публикация и снимки: Борислава Иванова и Радостин Иванов
