Някъде из Северна Добруджа… Времето е спряло…Тук човек може наистина да усети този специфичен български начин на живот. По стъпките на Григор, бащата на Боби, пето дете, родено в нощта срещу Коледа. Тръгнахме на 13 май 2016 година, аз, Боби, Гриша, Краси (майката на Боби) и Стели, от Варна в посока родното място на Григор – село Искра, в сърцето на Добруджата. Някъде преди обяд бяхме на авиобазата край село Кайнарджа. Там ни посрещнаха много топло. В началото бяхме леко притеснени заради мерките, но Гриша смело поговори с персонала и ни пуснаха да направим няколко кадъра на мястото и на хората работещи там.
Малко след обяд бяхме вече в село Ситово в дома на леля Дочка (сестрата на Гриша) и свако Данчо. Посрещнаха ни много топло с домашна пилешка супа, домашна лютеница, яхния със сини сливи и ягоди от градината.
След като събрахме сили тръгнахме към село Искра – родното място на Григор. По пътя между двете села спряхме за малко снимки на пейзажа и природата. Разстоянието между двете села е около 5 км.
В средата на следобяда бяхме вече в село Искра и дома на кака Софка и баба Тинка, близки на Гриша. Посрещнаха ни с топло турско кафе и ни изпратиха с домашна пастърма и луковици бял зюмбюл. Интересното е, че къщата им се намира в двора на църквата „Възнесение Христово“ – единствената църква в село Искра – магическо място, макар и изоставено и забравено от държавата.
След интересното ни посещение решихме да потърсим познати из селото, хора от детството на Гриша. Случайно попаднахме на баба и внуче – много усмихнати и разговорливи. Всичко това се случи в горната част на селото.
Гриша имаше желание да посетим гробищата на село Искра – там където са погребани неговите най-близки. Едно изключително красиво място, изпълнено с много спомени. Гробището се намираше в съседство до красива гора и дере.
Запътихме се към центъра на село Искра и читалището – едно от най-големите читалища в Северна Добруджа. Имахме късмета да попаднем на репетиции за утрешния фестивал в Сребърна по надпяване и надиграване…. Беше шарено и весело. Директорката на читалището ни посрещна топло, разведени из цялата сграда, запозна ни с децата… Добра и гостоприемна жена.
След това решихме да се разходим из улиците на село Искра, попаднахме на група деца, които имаха голямо желание да се снимат. Бяха в естествената си среда и се забавляваха, както и ние. Гриша изпи една биричка до старата кръчмичка в близост до родната му къща в компанията на стари приятели, които го посрещнаха, като знаменитост.
Гриша реши да ни запознае с бившия кмет на селото. Отидохме на гости на семейството му – синът му и снаха му. Разходиха ни из къщата, изпратиха ни с домашни компоти – бяха много добри с нас.
Отскочихме до стадиона на селото – тук Гриша ни разказа за детството си и за мачовете, в които е участвал.
Родната къща на Григор – къщата, в която са отгледани той, тримата му братя и сестра му. Много затрогващ момент, изпълнен с толкова спомени и носталгия.
Пред тази къща с интересен жълт прозорец срещнахме циганки минаващи случайно. Направихме снимки, жените се заговориха с нас и Гришата.
Върнахме се в Ситово, където щяхме да пренощуваме. По залез решихме да излезем на нивите, които се намираха в близост до къщата на леля Дочка и свако Данчо. Много свобода се усеща по тези земи – красива светлина, простор и чист въздух. Там направихме и снимки на внучката на леля и свако – Ани.
На другия ден снимахме леля Дочка и свако Данчо заедно със семейното им богатство – икона, която е била в ръцете на четири поколения, дошла от далечните украински земи, там от където идва родата на Григор по майчина линия.
След обяд посетихме фестивала в село Сребърна. Фестивал по надпяване и надиграване. Имаше много български традиции – носии, танци, песни… много цвят…
По време на фестивала решихме и да пообиколим и разгледаме къщите на село Сребърна – красиви, стари, величествени и повечето от тях безлюдни. Случайно попаднахме на една позната на Гриша – кака Дора, която ни покани в дома си. Беше изключително гостоприемна – пълна софра, салата от градината и ракия от мазето… живееше в красива и стара къща.
В късния следобяд се върнахме в Ситово и посетихме местната църква „Свети Димитър“ – красива малка църква. Човекът, който я стопанисваше ни показа част от реликвите вътре в нея.
На улица „Младост“ леля и свако ни посрещнаха царски. Престоя ни там беше мил, носталгичен и незабравим. По пътя обратно към Варна спряхме да разгледаме изоставения свинекомплекс на Ситово, символ на загиващото българско село. Силно се надяваме, че това село ще оцелее и ще просъществува. За два дена видяхме толкова доброта, толкова човечност и гостоприемство, толкова скромност – всичко това трябва да бъде и пребъде…
Фотографи: Борислава Иванова и Радостин Иванов
