Ще дойде денят, в който няма вече да се наслаждавам на залеза. Ще дойде денят, в който няма вече да съзерцавам очите ти потънали в моите.
Ще дойде денят, в който топлотата на летния ден вече няма да гали кожата ми. Ще дойде денят, в който няма да мога да ти казвам, че те обичам.
Ще дойде денят, в който никога вече няма да изпълня сетивата си с някоя красива стара мелодия. Искам да поостана още малко.
Има една река някъде там, до гъста гора, където птиците не спират да пеят… там не съм бил, сигурен съм. Може би ще дойде денят, в който вече ще бъда уморен да отворя очи…не знам, и не искам да знам.
Копнея поне да съм усетил красотата на некрасивото, копнея да усетя нежния допир в самотата на света. Сигурен съм, че те обичах както никой друг не те е обичал…нека идва готов съм…любовта ни бе красива.
Светът е толкова голям…исках да те обичам навсякъде…най-много край рекичката…до красивата гора…
Р.И.
Фотограф: Радостин Иванов
